ТЍТЛА1 ж. (лат.). 1. Истор. Във феодалното и буржоазно общество — почетно звание за степен на благородство, предавано по наследство, като княз, граф, барон и под. Я прочети някоиИзвестия от двореца— — ще ви се завие свят от титли догдето прочетете едно име. Ал. Константинов.

2. Звание за висока научна квалификация; степен. Докторска титла. Академическа титла. // Разг. Звание на високо служебно положение и квалификация. Професорска титла.

              ТЍТЛА2 ж. В средновековната писменост — знак над съкратено написана дума или над буква, която означава цифра. Поп Ставри беше неукротим и повеляваше да се въведат пак титлите, но най-после отстъпи и се съгласиха да останат само над бог и над ангел. Вазов.