цвèте, мн. цветя̀, ср. 1. Тревисто или храстовидно растение, което със своите цветове или листа прави приятно впечатление и служи за украса. С любов и старание той отглеждаше цветята в градината. Елин Пелин. Донесе нарочно от града различни есенни цветя, посади ги там. Г. Райчев. Горско цвете. Полско цвете. Саксийни цветя. 2. Цвят от такова растение с част от стъблото. Берете цветя в градина, / късайте бръшлян и здравец, / плетете венци и китки / да кичим глави и пушки! Ботев. Росно цвете. 3. Само ед. Прен. Разг. Нещо сравнително добро, хубаво. Сега срещата с Каишев му се видя цвете. Вазов. То и там не е цвете, ама все не е като тука. М. Грубешлиева. □ (Не е) цвете за мирисане; цвете (не) е (разг.) — не е добър човек. Да не са те изпъдили от станцията? — запита той. — Санким, каквото си цвете за мирисане. А. Гуляшки. Не знаеш ти бай си Ганьо какво е цвете! Ал. Константинов.