щур, -а, -о, прил. Разг. 1. Много глупав; смахнат, луд, безумен. Ако го зърнат, ще раздрънкат из селото, че се лута като щур по нивите. Г. Караславов. 2. Като същ. щурият м., щурата ж., щурото ср. — щур човек. Ама че го наредихте онзи щурия, а! Казвам ви, с него мъчно се излиза на глава! М. Грубешлиева.