АГУ̀ВАМ, -аш, несв., непрех. Остар. За турчин — изпълнявам служба на ага в турската империя. Едно време, кога агуваше в нашенско Заимаа, .., в наше село имаше един човек, казваха го дядо Славчо. Т. Влайков, Съч. I, 3.


Източник: Речник на българския език (онлайн)