АЛЀГРОВ, -а, -о, мн. -и. Муз. Прил. от алегро (в 1 знач.). При туй тук [операта „Бал с маски“] Верди скъсва за пръв път с баналните похвати, с които той охотно си служи дотогаз: резките алегрови фрази след сантименталното анданте в неговите арии. К, 1926, бр. 92, 1.