АЛЕНЀЯ, -èеш, мин. св. няма, прич. мин. св. деят. аленя̀л, -о, -о, мн. аленèли, несв., непрех. Аленея се. Под стрехите жълтееха царевични кочани, дълги нанизи сухи чушки тъмно аленееха до тях. Ст. Дичев, ЗС II, 186. Около канавката из пътя, .. , аленееха безброй макове. А. Гуляшки, Л, 20-21. Зад брезите залез аленее / тихо шушнат люшнати листа. Ас. Босев, МД, 87. От кръв аленее снегът. Хр. Смирненски, Съч. I, 99.
АЛЕНЀЯ СЕ несв., непрех. Имам ален цвят, изпъквам с аления си цвят; аленея. Цветана и сега се смее, устните ѝ се аленеят. Й. Йовков, ПК, 43. От двете страни на пътеката са нацъвтели много цветя: и синчец .. и лайкучка.. А таме и пуплек се аленее. Т. Влайков, Пр I, 203. Аленеят се лехи с грижливо гледани цветя. Кр. Кюлявков, СПП, 51.