АЛЕУ̀ТИ мн., ед. (рядко) алеу̀т м. Коренните жители на Алеутските острови и на остров Беринг, които говорят език, родствен на ескимоския. Мнозина мислят, че алеутите съставляват коренното население на Командорите. Пог., 1988, бр. 37, 6.


Източник: Речник на българския език (онлайн)