АНАМНЀЗА ж. Мед. Описание на миналия живот на болен и на историята на болестта му, съставено от лекар по сведения от болния и близките му, за да се насочи правилно лекуването. Епикризата представлява сбито изложение на най-съществените данни от анамнезата, статуса, диагнозата, проведеното лечение, изхода. М. Василев и др., ВБ, 20.
◊ Снемам анамнеза. Мед. Правя описание на заболяването на болен и на други данни, свързани с него. Болният съобщава своите оплаквания, а лекарят го изслушва и разпитва, като поставя уточняващи въпроси, т.е. снема анамнезата. Д. Добрев, ВБ, 12.
— От гр. ἀνάμνησισ ‘припомняне’.