АРХОНДА̀Р, -ят, -я, мн. -и, м. Църк. Монах, който посреща и настанява манастирските гости.

— От гр. ἀρχοντάρης. — От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.


Източник: Речник на българския език (онлайн)