АРХОНДА̀РАДЖИЯ, -ият, мн. -ии, м. Остар. Църк. Архондар. По пътеводителя за Рилския манастир аз разбирам, че ни завождат при архондараджият. Калугерът, който носи тая громка титла, има за мисия да приема и настанява гостите манастирски. Ив. Вазов, Съч. ХV, 19.


Източник: Речник на българския език (онлайн)