АЯ̀ЗМО, мн. -а, ср. 1. Извор при манастир или църква, смятан от вярващите за свещен, а водата му — за лечебна. Беззащитната жена от страх и мъка загубила ума си.. Караиван я натоварил на муле и я закарал в Кукленския манастир „Свети Врачове“, за да се лекува там на аязмото. Н. Хайтов, ШГ, 117. — Това е аязмото — отвърна баба Гана. — Ще ви заведа сетне да се умиете за здраве. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 237. Хората .. слизаха и към аязмото, плискаха със светена вода очите си за здраве и пускаха в извора пари за Бог. Г. Алексиев, РН, 71.
2. Разш. Местност, където има такъв извор. И ги покани да заповядат в един кръчмарски салаш, построен пред параклиса на света Петка, или аязмото, както обикновено го наричаха всички. Г. Караславов, ОХ I, 169.
— От гр. ἀγίασμα. — Други (диал.) форми: а г и а̀ з м а, а я̀ з м а, я̀ з м а.