БАБАЍТ м. Разг. 1. Едър, силен мъж, който умее да се бори; мъжага, юначага. Шеговит е тоя Милъо, и голям познавач на планините. Трябва да си представите бабаит, едър, с дебели яки ръце и силни мускули — той би повалил бик! Ив. Вазов, Съч. ХVII, 97. Често е правил борби с турски бабаити в Копаня. Ст. Младенов, БТР I, 94. // Разш. Храбър, мъжествен, силен мъж; юнак, юначага. Мехмед паша приличаше на някой бабаит от персийска приказка — дързък, безстрашен и непобедим. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 460.
2. Пренебр. Мъж, който демонстрира смелост, готов да предизвиква и участва в спречквания, сбивания и под. — Видиш ли тез бабаити. Само да им смигна — каза кантарджията, като се обърна към госпожа Зоя. Ем. Станев, ТЦ, 114.
3. Като прил., ед. неизм., мн. -и. Храбър, мъжествен. После два дни, .., върнаха са в градът и казаха, че употребиле сякой начин, но не могле да го уловят, защото той бил много бабаит хайдутин. Хр. Ботев, Съч. 1929, 307. Някои по-бабаити от търновските турци, .., взеха да ходят обръжени с пищови, ками и ятагани по улиците, Ц. Гинчев, ГК, 14.
— От тур. babayiğit.