БАБАКЀРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Диал. Бамбакерен. Оскуба си мома Ангелина, / оскуба си коси заковани, / откъсна си поли от земята, / та си спусна платно бабакерно, 1 да изтегли Момчил добър юнак. Нар. пес., СбНУ ХLVIII, 46.
