БАНА̀ТСКИ, -а, -о, мн, -и, прил. Който се отнася до Банат (област в Югоизточна Европа, разположена между Трансилванските Алпи и реките Муреш, Тиса и Дунав, в която през ХVII-ХVIII в. се заселват много българи). И без да чака покана, той седна при нас, като подаде картичката си. Оказа се. че е банатски сърбин, Неделкович. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 46. Банатски говор. Банатска носия.
◊ Банатски българи. Български изселници от Никополско, преминали в Банат през ХVIII в., където основали селища и запазили и до днес родния си език.