БА̀НДАДЖИЯ, -ията, мн. -ии. м. Остар. Човек, който участва в банда2 (в 1 знач.); музикант, свирач, свирджия. Бандаджиите, без да прекъсват, смениха бавното родопско хоро с бързо-бързо тракийско. Б. Несторов, АР, 131. Гъдулките отколе се бяха изгубили. Вместо тях от Еленския балкан слязоха циганите бандаджии. Те бяха самоуки музиканти и без тях не ставаше веселба. А. Каралийчев, С, 186.