БАНДЍТ м. 1. Член на разбойническа банда1; разбойник. Големи купове от хора седяха под сенките на „Пасео дел Прадо“ и на площада „Кановас“, разговаряха, пушеха, ядяха банани или четяха тъжни повести за севилски циганки и бандити от Сиера Невада. Д. Димов, ОД, 21.
2. Криминален престъпник. Изведнъж усетил човек зад гърба си. Когато се обърнал да го види, забелязал маскиран бандит да замахва с дълъг предмет, за да го удари. ДТ, 2000, бр. 327, 40.
3. Разш. Пренебр. Човек с нисък морал; разбойник.
— Нем. Bandit.