БАНДУ̀РА ж. Украински многострунен щипков музикален инструмент със заоблен недълбок корпус и широк гриф; кобза. Знаеше хубаво на бандура да свири, па и на песните беше мастор. БСб, 1894, кн. 11, 864.
— От гр. πανδοῦρα ‘триструнна цитра’ през рус. бандура.