БАНИЧА̀Р, -ят, -я, мн. -и, м. Мъж, който приготвя или продава баници, банички. По улицата викаше баничарят, от хлебарницата миришеше на топъл хляб. К. Калчев, ЖП, 220. По кея се зададе баничар; той умело крепеше на главата си широка черна тава, а в ръка носеше високо столче. Вървеше и подвикваше. Ст. Дичев, ЗС II, 85.