БАНИЧА̀РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до баничар или до производство и продажба на баници. В баничарския цех [на завода за закуски] беше чисто и приветливо. ВН, 1959, бр. 2552, 2.


Източник: Речник на българския език (онлайн)