БА̀НКОВ1, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до банка1. — Когато в 1921 година стачкуваха банковите чиновници, аз бях без работа. В. Геновска, ПЮФ, 51. Директорът ще иска разрешение от централното управление на банката и ще ви изпрати на ревизия банковия инспектор. Ст. Марков, ДБ, 144. Банков капитал. Банков чек. Банкови експерти. Банкови класации. Банкови книжа. Банкова операция. Банков контрол. Банков клон. Банково учреждение. Банкови монополи.
БА̀НКОВ2, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. 1. Който е на банко1, който се отнася до банко1; батев, батьов, байов, баев, байков, байнов, батков, байчов.
2. Като същ. Обикн. членувано. банковия<т> м., банковата ж., банковото ср., мн. банковите. Галено обръщение на по-голям брат към по-малък брат или сестра или на по-възрастен мъж към дете, по-млад мъж, по-млада жена. Иван Раде дума: / „Сестрице ле, Радо, /. . , / попей банковата.“ Нар. пес., СбНУ ХХХVIII. 46. Йенчо на Недка думаше: / „Недке ле, мила банкова, / стига ми от тук минава.“ Нар. пес., СбНУ ХХVII, 284. банкови мн. Домът и семейството на банко.