БАСТО̀НЧЕ, мн. -та, ср. Остар. Умал. от бастон; бастунче. И никой фехтовач не би могъл да върти тъй рапирата си, както тия млади хора умееха да въртят бастончетата си. Й. Йовков, ПК, 47.
