БАТА̀Л неизм. прил. Диал. 1. Напуснат, запустял, изоставен; баталия. Това лозе е батал. Н. Геров, РБЯ I, 27.
2. Негоден за употреба поради дълго стоене; развален, остарял. — В неделя идва трактора, тате. .. Бащата размърда рамене и се прокашля. — И нема да е некой батал, ами нови. Ст. Даскалов, БМ, 9. Стока батал. Н. Геров, РБЯ I, 27.
3. За човек или животно — бавен, муден, тромав, тежък. Той е по-разбран. Но... тежък... Доде се накани да ти отреже парче месо, душата ти ще излезе. Чак увиснало му шкембето. По-батал и от бакал Жека. Ст. Чилингиров, ХНН, 13. Единет ми бивол е млого батал, пък другет млого припрат, та не се уйдисват. БД I, 66.
4. Който е с груба външност, безформен. Направи ми едни обувки — батал, не мога да ги нося! Δ Момичето не е грозно, но краката му са батал.
— От араб. през тур. battal.