БАТАРЀЕН, -èйна, -èйно, мн. -èйни. 1. Воен. Прил. от батарея. Младият батареен командир пъргаво се приближи към своите оръдия. Ив. Мартинов, ДТ, 257. Батарейно учение.
2. Като същ. батарейният м. Разг. Командир на батарея. Последните войници също потвърдиха, че батарейният е назад. Л. Стоянов, Х, 79. Щом батарейният застанеше пред строя, „дядките“ ставаха други — редиците се опъваха, силите се напрягаха, занятието завършваше добре. В. Ченков, ПС, 89.