БАТЀРИЯ1, мн. -ии, ж. 1. Физ. Верига от галванически елементи за получаване на ток. Една вечер, .. , той седеше в празната читалня пред радиоапарата с поизтощени вече батерии и слушаше предаванията на радио Москва. Ст. Марков, ДБ, 15. Акумулаторна батерия. Транзисторна батерия.
2. Техн. Съединение на няколко еднотипни апарата, съоръжения, устройства в единна система за ефективно съвместно действие. Коксуването се състои в загряване на раздробени въглища до 1000° 1100° в отсъствие на въздух. Този процес се извършва в огнеупорни батерии, които се състоят от камери за коксуване. В. Цокова, ВС, 42. В лабораторията му, след малък ремонт, се появи нова чешмяна батерия за топла и студена вода. Бр. Мормареви, ХК, 39. Потерята прави опит да атакува. Навързва и хвърля батерии от бомби. З. Сребров, Избр. разк., 104.
3. Разг. Джобно електрическо фенерче.
— От фр. batterie.
БАТЀРИЯ2 ж. Муз. Групата на ударните инструменти в оркестър, в която влизат тимпани, барабани, чинели, там-там, гонг, ксилофон, камбани и др.
— От фр. batterie ‘уред за удряне’ през ит. batteria.