БАТИСКА̀Ф м. Спец. Самоходен подводен апарат, предназначен за изучаване на морските дълбочини. Батискафът има сферична кабина, пригодена да издържа съответните налягания. В. Врански, ФП, 112.

— От гр. βαθὺς ‘дълбок’ + σκἀφος ‘лодка’.


Източник: Речник на българския език (онлайн)