БАТЛА̀Н м. Диал. Пеликан. Озован / там до Войводата, Стоимен Детелина / Поибренец уста като батлан раззина, / но Влад от Попинци изви ръка в замах / и ги запуиш. П. П. Славейков, Съч. III, 74.

— Тур. batlan.


Източник: Речник на българския език (онлайн)