БАХЧЍЙКА ж. Диал. Умал. от бахчия; градинка. И бахчийките никой не помни кога са заградени. Всеки си имаше в тях дял — разкрач-два, за нуждаза адет. Ц. Церковски, Съч. III, 63.


Източник: Речник на българския език (онлайн)