БАЦЍЛ м. Биол. Спорообразуващ пръчковиден микроорганизъм, някои от видовете на който са причинители на заразни болести. В редица случаи се правят и по-специални лабораторни и микроскопски изследвания: за мицелий, за туберкулозни бацили, посевки за бактериална флора и пр. Ил. Петков и др., КВБ, 43. Туберкулозни бацили. Тифусни бацили. Картофен бацил. ● Обр. Той [унгарския писател] е един от най-плодовитите писатели. Заразен от бацила на скитничеството, той често напуща отечеството си. Б. Шивачев, Съч. I, 86. Когато се надига от тежката болест, причинена от бацила на мистиката, Яворов решава да превърне философския си дневник в пиеса. М. Кремен, РЯ, 282.
— От лат. bacillum ‘пръчица’.