БЍБЀ1, мн. -та, ср. Диал. 1. Умал. от биба.
2. Малкото на биба. Изпърво те [гъските] не ми се подчиняваха, протягаха шии и съскаха. А когато речех да посегна към някое от бибетата, те се спускаха с разтворени клюнове застрашително към дънцето на потурките ми. Ст. Даскалов, БП, 52.
3. Диал. Перуника (Вл. Георгиев и др., БЕР).
БИБЀ2 мн. -та, ср. Диал. Снопче от няколко, обикновено пет, ръкойки. Десет бибета правят един сноп. Т. Панчев, РБЯд, 23.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.