БИБЛИОГРА̀ФИЯ, мн. -ии, ж. 1. Научно изработен опис, каталог на книги и други издания, систематизирани по някакъв признак, в който се посочват сведения за съдържанието и външното им оформление; книгопис. Основни помагала за изучаване па българската книжнина, .. , са описите и библиографията. Б. Ангелов, ЛС, 173. // Отдел в списание, вестник и под. с кратки бележки за новоизлезли печатни издания.
2. Списък на литература по даден въпрос или на трудовете на някого. В първата своя работа въз основа на оригинални извори [Ст. Минчев] осветлява живота и литературната дейност на един от пионерите на българската белетристика — Васил Друмев, като прави преглед на книжовното му дело и на дотогавашната библиография върху живота и творчеството му. Ив. Богданов, СП, 168. Библиография на съчиненията на Ив. Вазов. Библиография по лексикология.
3. Само ед. Наука за систематизация и критическо описание на печатни издания и ръкописи в указатели, каталози, книги и др. Още едно дело на академик Балан заслужава специално отбелязване — огромният том „Български книгопис за 100 години“ / .. / Тоя труд обхваща нашата печатна продукция за сто години, 1806-1905, и представя изключителен по значение влог в българската библиография, на която академик Балан е един от създателите. П. Динеков, С, 1954, кн. 11, 170.
— Т. Коджов, Речник I, 1890.