БИЀ, мн. -та, ср. Ивица от плат, конци и др., направена за украса в краищата на дреха, покривка, завеса и под. Жакетът е гарниран с биета. Δ Ревери с бие по края.

— От фр. biais 'наклонена, напречна линия'.


Източник: Речник на българския език (онлайн)