БИЖЕРМЀ неизм. Диал. О̀правен, способен човек. — Е, видиш ли, чорбаджийските синове са магарета, да ги яздат такива като Джупуните. Ашколсун бижерме! Ем. Станев, ИК III, 85.
— От тур. becermeK 'успешно извършвам'.
