БИЖУТЕРЍЕН, -ѝйна, -ѝйно, мн. -ѝйни. Прил. от бижутерия; бижутерен, бижутерски. Между дългата поредица „модни къщи“, „текстил“ и „конфекция“ витрините на бижутерийните магазини се открояват вечер с ярките пламъци на златните накити и брилянти. Ив. Мирски, ПДЗ, 76. Бижутерийни изделия.