БИКАРБОНА̀ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни. Хим. Прил. от бикарбонат. В резултат на разпадане на бикарбонатните йони се образуват карбонати, които влизат в реакция с калция и формират слаборазтворим във вода калциев карбонат. Ив. Иванов и др., НПВ, 470. Бикарбонатен разтвор. Бикарбонатен цех.