БИЛАБИА̀ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Езикозн. За говорен звук — който се образува при сближаването или съединяването на двете устни; двуустнен. Билабиален звук. Билабиално в. Билабиални гласни.
— От лат. bilabialis.
