БЍЛЧИЦА ж. Умал. от билка. А след обед край стобора стояха млади и стари посърнали хора и чакаха билчица от добрия даскал Стефан. Той работеше през целия ден, а вечер вареше билки. Д. Немиров, Б, 160.


Източник: Речник на българския език (онлайн)