БОЕНАЧА̀ЛНИК, мн. -ци, м. Остар. Книж. Военачалник. Метела Македонянинът попита един боеначалник що ще правит утре, а той рече: „Ако угадях, че дрехата ми знай що си мисля да правя, тойзи час я изгарях.“ П. Берон, БРП, 43.
