БОТУША̀РИН, мн. ботуша̀ри, м. Остар., сега простонар. Ботушар. Много лошо ще бъде, казва баснописецът, ако би ботушаринът да стане мливар, — а мливарят ботушарин. Т. Икономов, ЧПГ, 55.


Източник: Речник на българския език (онлайн)