БО̀ХЛЮВ , мн. няма, м. Съзвучен епитет към „охлюв“ в детска песничка. — Охлюв, бохлюв, покажи си рогата, да ги видим черни ли са, бели ли са — викна Калинка. ПП, 1937, кн. 2, 104.
