БРОНТОЗА̀ВЪР, -ът, -а, мн. -ври, след числ. -въра, м. Палеонт. Изкопаемо сухоземно влечуго от групата на динозаврите, с дълга шия и опашка, достигащо 20-25 м дължина, което е живяло през мезозойската ера. Високите обсадни машини, които стърчаха около сивата каменна стена, като грамадни допотопни бронтозаври бълваха камъни срещу защитниците. Д. Линков, ЗБ, 23.
— От гр. βροντή ‘гръм’ + σαῦρος ‘гущер’.