БРОНХОСКОПЍЯ ж. Мед. Метод за изследване на трахеята и бронхите чрез директен оглед на вътрешността им с помощта на специален ендоскоп. Диагнозата се потвърждава чрез рентгенова снимка на бял дроб, евентуално бронхоскопия. Ив. Ценев и др., ПНО, 606.

— От гр. βρὁγχος ‘трахея’ + σκοπέω ‘гледам’.


Източник: Речник на българския език (онлайн)