БУ̀БИЧКА ж. Умал. от буба1; малка буба1. Лани тяхната майка, копринената пеперуда, снесе петстотин яйчица. Ние ги прибрахме и тази пролет от тях се излюпиха тези бубички. П. Бобев, ГЕ, 139.


Източник: Речник на българския език (онлайн)