БУ̀ХВАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от бухвам1.

БУ̀ХВАНЕ2, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от бухвам2 и от бухвам се.

БУ̀ХВАНЕ3, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от бухвам3 и от бухвам се. Прах за бухване на сладки.


Източник: Речник на българския език (онлайн)