БУ̀ХТА1 ж. Бухнал пържен тестен сладкиш; поничка.
— От рум. bucată ‘къшей хляб’.
БУ̀ХТА2 ж. Мор. Малък, добре защитен от ветровете залив в океан, море или езеро. Морето беше сивозелено в бухтите на пристанището. Д. Добревски, БКН, 41. Точно пред носа на кораба остана неголям процент открито море — проливът, през който щяхме да влезем в Мелбърнската бухта. П. Вежинов, ДМ, 27.
— От нем. Bucht през рус. бухта.
БУ̀ХТА3 ж. Мор. Бримка на корабно въже. Павел пръв забеляза облака. — Иде шквал — каза той през зъби. — Людмиле, веднага прибери бухтите на фаловете и плътно затвори люка! П. Льочев, ПБП, 67.
— От хол. bogt през рус. бухта.