БУХТЯ̀1, -ѝш, мин. св. -ѝх, прич. мин. св. деят. бухтя̀л, -а, -о, мн. бухтèли, несв., непрех. 1. За бухал — издавам характерни глухи звукове „буху“; бухам1, бухукам. Навред е глуха тишина. / И само бухал, скрит във някой срутина / сегиз-тогиз бухти. П. П. Славейков, Бсб 1897, кн. 3, 238.
2. Разг. Кашлям глухо, задавено, дрезгаво и продължително; бухам1, бухкам1, бухукам. Вечер, когато си легнат да спят,.., сичките захващат да кашлят наред,.. Разбира се, най-много и силно бухтят простудените малки чирачета. 3. Стоянов, ЗБВ I, 67.
БУХТЯ̀2, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. бухтя̀л, -а, -о, мн. бухтèли, несв. непрех. Разг. Издавам глухи, тътнещи звукове, глух, тътнещ шум; буботя, буча, бушувам. Той [пламъкът] си играеше в синия простор, делеше се, цепеше се, превиваше се като змей, съединяваше алените си езици и бухтеше като някое фантастическо чудовище. Ив. Вазов, Съч. VII, 142. Реката бухти и го носи. Елин Пелин, ЯБ, 75. Вятърът влезваше в пещерята,.. бухтеше из вътрешността ѝ, като в комин. З. Стоянов, ЗБВ II, 272. Едната [воденицата] работеше дене и ноще, бухтеше колелото ѝ, водата се плискаше и шумеше, цялата воденица се тресеше, като че ще се пръсне. Й. Йовков, СЛ, 105. Все по-често нощем над селото прелитаха самолети, все по-глухо и тъпо бухтеха оръдията в далечината. П. Вежинов, ВР, 236.
БУ̀ХТЯ, -иш, мин. св. -их, несв. прех. Диал. Удрям силно нещо, като произвеждам тъп, тътнещ шум; бъхтя. Не дочакваше да се събудят в къщи, отрязваше си крайщник хляб и отиваше в общината. Вземаше брадвата и дълго бухтеше дебелите възловати чукани. Кл. Цачев, ГЗ, 108. Върху гърба на коня Темелко хвърляше някой хасър и след това започваше да бухти по него с тояга. Й. Йовков, ВАХ, 187. Напират враг до враг... И пушката извил / наопаки, бухти кого де свари Влаха / и сабя кривица Страшила вий и маха. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 233. бухтя се страд.