ВАКЪ̀Ф м. Истор. В Османската империя — неотчуждаем и освободен от данък недвижим имот, обикн. земя, подарявана на мохамеданско религиозно учреждение, доходите от който били предназначени за благотворителна цел. А защо дойдохме ние при юруците да дирим село? Защото султанът беше дал родопските земи на своите военачалници, а те .. дадоха ги на турските джамии или ги направиха вакъф. А. Дончев, ВР, 95. Някога тук са били тучни ливади, на тях са пасли и играли хергелетата на везира, който при идването си в своя вакъф е разпъвал великолепни шатри. Т. Жечев, БВ, 433.
— От араб. през тур. vaκif. — Друга (остар.) форма: в а к у̀ ф.