ВЀСТГОТИ мн. Истор. Западният клон на германското племе готи, обитавало през III и IV в. земите при Черно море и след Великото преселение на народите основало кралство в Югозападна Европа. Едни след други остготи (източни готи), вестготи (западни готи), франки и вандали нахлували в империята. Ист. VI кл, 4. Във втората половина на IV в. от изток към запад се придвижили нови племена и народи, които ние наричаме с общото име варварски. Това били остготи, вестготи, вандали, франки, бургунди, англи, сакси и пр. Те нападнали Западната римска империя, постепенно ѝ отнемали територии, докато я покорили изцяло през 476 г. В. Йончев, КПВ, 103.
— От нем. Westgote.