ВЀСТНИЦА ж. Остар., сега поет. Вестителка. И Ахилес бързоногий тъй ѝ тогава отвърна: / „Кой бог те, Ирис, богиньо, вестница при мен проводи?“. А. Разцветников, Избр. пр III (превод), 33.
