ВЍДИНЕЦ, мн. -нци, м. Видинчанин, видинлия. „Ако еничарите се опитат“ — пише. Ще рече, знаят, че видинци са за Пазвантоглу. Затуй султанът само заповядва да няма разбойници във Видинско. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 211.
