ВИОЛЍН-ВИРТУО̀З м. Рядко. Музикант, виртуоз на цигулка. Пред военния клуб се бе натрупала такава навалица, каквата не бе имало от дълго време. Може би прочутият виолин-виртуоз бе привлякъл толкова много хора тук. Д. Калфов, Избр. разк., 177.


Източник: Речник на българския език (онлайн)